Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от хоругва
А като свършил отецът чтението, камбаните забили празнично, иконите се засмяли, а хоругвите запели с ангелски гласове "Достойно естъ".. Източник: интернет
Народът беше декор, масовка за пред света, студентите - украшение, брошка някаква, а хоругвите на самозвания "синод" - алиби за пред Господа Бога. Източник: интернет
И да е имало някакви знаци от този тип, като изключим кръста и хоругвите, то най-вероятно са били с гербовете на владетелите. Източник: интернет
Начело на всяко шествие върви свещеникът, а след него се носят иконите, хоругвите и запалени фенери. Източник: интернет