1. хрущял - Съществително име - ед. ч.
2. хрущял - Глагол - пр.накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м.р.
Производна на хрущя
+мн. хрущя`ли, (два) хрящя`ла, +м. Вид ненапълно втвърдена костна тъкан в организма на човек или животно.
+прил. [[хрущя`лен]], хрущя`лна, хрущя`лно, +мн. хрущя`лни.
В дисталния си край всяка епифиза е покрита от хрущял под който се намира субхондрална пластинка, богата на капиляри и нервни окончания. Източник: интернет
В този документ епископ Петър Хърват пише, че кучето е високо около 45 см, със среднодълга козина по тялото, която става къса на главата и краката, висящи или „бутонни“ (свити на хрущял) уши и се използва често за охрана на питомни прасета. Източник: интернет
Всеки по-долен хрущял се свързва с по-горния чрез съединителна тъкан или става. Източник: интернет
Доминиращите клинични симптоми са микроскопични фрактури на костите под ставния хрущял с дегенеративни изменения на ставния хръщял и скъсване на връзките от периосталните захващания. Източник: интернет
Горният край на лявата граница е на около 2 cm вляво от левия ръб на гръдната кост на нивото на третия ребрен хрущял. Източник: интернет
В началото му се намира друг хрущял, наречен епиглотис (гръклянно капаче), който затваря ларинкса при поглъщане на храна. Източник: интернет
cartilage