Съществително име - ед. ч.
+мн. хубаве`лки, +ж. _Разг._ Хубавица.
Непълнолетната хубавелка се завъртяла това лято около Коцето и от известно време се движела навсякъде с него. Източник: интернет
Инцидентът при който двама мургави братя се сбили заради хубавелка от махалата им е от 31 октомври и се разиграл на улица „Кокиче“. Източник: интернет
Мацката е хубавелка, някой завъртян ерген ще удари кьоравото. Източник: интернет