хуленето
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от хулене
Примери
Нео-фашунгерите толкоз се увлякоха в хуленето на "левундери" или квото там използват, че вече и педофилията бранят.
Мунке неколкократно изисква даоистите да прекратят хуленето на будизма и нарежда на Кубилай да спре духовническата борба между даоисти и будисти в неговата територия.