хумата
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от хума
Анаграми
Примери
Според показанията поводът бил възникнало преди това сбиване на в квартал „Хумата“ между синовете на 47-годишния - на 25 г. и 27 г., и техни опоненти от квартал „Стадиона“.
Според показанията поводът бил възникнало преди това сбиване на личностна основа в ломския квартал „Хумата“ между синовете на 47-годишния – на 25 г. и 27 г., и техни опоненти от квартал „Стадиона“.
В местността Хумата иманяри през 1950 г. са разкопали тракийска надгробна могила.
Връщайки се обратно в основната камера на пресата, инженерът внимателно оглежда пода и осъзнава, че историята за хумата е измислица.
На същия този доктор Симеонов му прави впечатление хумата, отличаваща се с еластичност и огнеупорсност.
Хумата ( – пръст) е вид белезникава „мазна“