хуните
Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от хун
Анаграми
Примери
Германските военни престъпления в Белгия са добре дошли за противниковата пропаганда, която гневно се надига срещу "хуните" и "варварите".
По удобно стечение на обстоятелствата в този момент хуните тъкмо са обсадили Кьолн.
По всяка вероятност „хуните“ са минали и през дървените пейки пред Двореца на културата.
Rouche 2009, p. 165 Марцианопол попада след това в ръцете на хуните.
Атила без проблем нахлува в Дунавските земи, унищожава няколко византийски крепости и укрепления и Византийския император сключва мир, заплащайки на хуните 6000 златни лири годишно.
Бягството му направило такова впечатление на хуните, че Туман бил принуден да го постави начело на една от държавите, давайки му да управлява 10 хиляди семейства.