Съществително нарицателно име, женски род, тип
+мн. ху`рки, +ж. Специално пригодена дълга пръчка, върху която се закрепва къделя вълна и др. при ръчно предене.
Стъпките са изпълнението й са следните: грудката на билката змиярник, наричана още змийски лапад и змийска хурка, се обелва тънко от горния кафяв слой. Източник: интернет
Цурка сладурка лапа хурка, но преди това и даи нещо за вена за да бъде опитомена. Източник: интернет
Цурка сладурка лапа хурка, но преди това и дай нещо за вена за да бъде опитомена. Източник: интернет
Идилията „Хурка“ е написана по този повод, знаем, че подарил на Никиевата жена една хурка, произведена в Сиракуза. Източник: интернет
На седянката момите и ергените ходят пременени: момите с любовна китка закичени, с хурка и вретено или с куки за плетене; ергените на тайфа из пътя до седянката пеят, водят си и свирач. Източник: интернет
Някои ги оприличават на букви, други на хурка с вретено. Източник: интернет
distaff