идеализацията
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от идеализация
Примери
Авторът пише с голям такт, съхранявайки позицията си на невъзмутим биограф, чужд на морализаторството или идеализацията.
"Папата" обаче, като страж на постановената от него догма, направо се беше заинатил и не се отказваше от мисълта си за бягството от цивилизацията, за култа към примитивизма, за идеализацията на селото.
Всички защитни стратегии включват в себе идеализация, но в нарцистичното решение идеализацията е следствие на угаждане, а не на лишение.
В нейната теория себе идеализацията е компенсаторна, но се различава от нарцисизма.
За разлика от по-късни автори, той избягва идеализацията на тракийската култура и подчертава ефимерния характер на тракийските държавни образувания.
Когато личността стане зряла, величествеността отстъпва място на самоуважението и идеализацията на родителите се превръща в рамка за ядрото на ценностите.