Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. идио`ми, (два) идио`ма, +м. +Спец. В езикознанието — езикова единица, съставена най-малко от два елемента с единно значение; фразеологизъм.
Всеки човек е идиом за себе си, очевидно нарушение на синтаксиса на вида. Гордън Олпорт
Феромоните са първичният идиом на Земята. Карън Джой Фаулър
Е, в Европа преводът е идиом, но нали и така ги знаят. Източник: интернет
Ако впишем този идиом в българската действителност, най-близкият, но ограничен превод е "Сбогом, червени боклуци!" Източник: интернет
Сега се ползва като идиом, етикет, с който бележим ограничено възприемане на действителността с политкоректно поведение в полза на силните на деня. Източник: интернет
Не знам на какво разчита и докога ще се инати, но се е боядисал в ъгъла, както гласи един английски идиом. Източник: интернет
idiom