Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. игра`чки, +ж. Жена играч.
----
+мн. игра`чки, +ж.
#1 Предмет, който служи за детско забавление, игра. _Куклата е играчка. Купих му една гумена играчка._
#2 Много бавна и деликатна работа. _Голяма играчка е тази торта._
#3 Работа, която не представлява никаква трудност. _Лепенето на тапети е играчка за мене._
* _Играчка съм в ръцете (на някого)._ — Разпореждат се с мене, нищо не зависи от мене.
Децата са свети и чисти. Не бива да ги превръщаме в играчка на своето настроение. Антон Чехов
Автомобилът е любимата играчка на порасналите мъже. Марлене Дитрих
Чувствената душа е фатален дар на небето. Онзи, който е надарен с него, става играчка на стихиите. Лион Фойхтвангер
Природата никога не е станала играчка за мъдрият духом. Ралф Уолдо Емерсън
Мечтайте за свят, в който децата могат да се смеят и да играят, а не да бъдат взривени от мина, която са смятали за играчка. Дезмънд Туту
Децата са родени актьори. Наблюдавайте ги. Ако детето няма играчка ще намери пръчка и ще започне да играе с нея. Децата са велики изобретатели и мечтатели. Клинт Истууд
toy