Съществително име - ед. ч.
иманя`рят, иманя`ря, +мн. иманя`ри, +м. Човек, който се занимава с търсене на имане (във 2 знач.). _Често иманярите разравят и увреждат археологически паметници._
32-годишният иманяр Стамен Василев, в чийто двор в петричкото село Самуилово бе намерен камъкът, тутакси се опита да омаловажи находката, като "призна", че сам е издълбал надписа. Източник: интернет
Премълчавах, че неговото име отдавна фигурира в масивите на МВР като иманяр! Източник: интернет
Съпругата Теменужка Тодорова: Мъжът ми не е иманяр, нека детето ни се радва, че има баща откривателСъс съпруга ми сме много щастливи, че това, което той намери, вече е сред археологическите експонати. Източник: интернет
hoarder