Съществително име - ед. ч.
+м., само +ед. Образ, който е създаден в обществото за отделен човек, група, институция, държава; репутация. _Имам добър имидж. Подобрявам имиджа. Създавам имидж._
Ще разработя свой имидж. Аз съм оригинален мъж. Един и единствен. Просто ми трябва помощ. Сам Шепърд
При две успешни правителства бе дефиниран нов имидж на България по света. Той бе постигнат от нашия световно-признат лидер. Николай Василев (политик)
А за да дойдат специално и ценителите и търсачи на добро виното от света, предстои много работа по изграждането на винения имидж на страната, брандинга, винените региони и маршрути, в която задължителна роля имат и държавните институции. Източник: интернет
А не това е обликът на българския туристически продукт, за който страната ни харчи милиони в стремеж за по-добър имидж и повече туристи. Източник: интернет
Банкерът посочи на първо място председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, разигравал с години опозиционен имидж като член на Висшия съдебен съвет. Източник: интернет
България има печален имидж в киберсигурността и не много добри преживявания през последните няколко години. Източник: интернет
image