Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. имо`ти, (два) имо`та, +м.
#1 Само +ед. Имущество, притежание на някого. _Наследи много имот._
#2 Къща с двор или земя с постройки. _Имам имот в града и имоти на село._
+прил. [[имо`тен]], имо`тна, имо`тно, +мн. имо`тни.
* _Недвижими имоти._ — Земя или сгради, които са имущество на някого.
Къща на брега не е просто недвижим имот. Това е състояние на ума. Дъглас Адамс
Природата не е дала имот на никого. Гракх Бабьоф
Никога не боли да има армия градински гноми, защитаващи вашия имот. Мишел Пилоу
По-добра свобода и мразовит път, отколкото топло огнище и имот. Фриц Лейбър
Винаги има нещо, което се нуждае от внимание, когато притежавате имот. Дейв Рамзи
Хората забравят по-лесно бащината си смърт, отколкото бащиния си имот. Николо Макиавели
property