Съществително име - ед. ч.
+мн. индивидуали`сти, +м.
#1 Привърженик на индивидуализма (в 1 знач.).
#2 Човек, склонен към индивидуализъм (във 2 и 3 знач.).
В тази пиеса Хикмет Мехмедов за пореден път се доказва като индивидуалист, защитавайки философски възгледите и позициите си на един от мислещите и дълбоко чувствителни хореографи.“ Източник: интернет
Много е писано за най-младата от сестрите Романови - може би за сметка на останалите, - но тя е изключителен индивидуалист, непокорен дух, пламенна и екстровертна, надарена със способността да забавлява и ободрява. Източник: интернет
А в Кратък оксфордски речник от 1972 г. четем: "Люба Велич - това е певица с изключителен темперамент и индивидуалист, която няма да бъде забравена лесно." Източник: интернет
Кучето е социално животно, докато котката е самотен хищник, индивидуалист. Източник: интернет
Дали защото българинът е индивидуалист, или защото риболовът е самотно занимание, у нас няма нито една екскурзия за 2 или 3 дни в най-пиковите риболовни моменти на морето или по язовирите. Източник: интернет
Какъв индивидуалист бе, човекът си е най-обикновен кърлеж. Източник: интернет
loner