Съществително име - ед. ч.
+мн. инду`ктори, (два) инду`ктора, +м.
#1 Ръчна магнитноелектрическа машина за получаване на променлив ток.
#2 В електротехниката — магнит, който създава магнитно силово поле при динамомашина.
Конструктивно генератора се изпълнява с неподвижен индуктор (статора на конструкцията) и въртяща се котва ( Източник: интернет
За идеален индуктор индуктивността не варира в зависимост от честотата. Източник: интернет
За индуктор може да се ползва както един контур от проводник така и навит в намотка. Източник: интернет
Генераторът за постоянен ток (популярен с наименованието динамо) има две основни части – котва и индуктор. Източник: интернет
Зареждането на кондензатор с източник на ток (индуктор) предотвратява ограничаването на съпротивителния ток и свързаните с него загуби на енергия. Източник: интернет
Това се превръща в ЛС верига в електрическо направление, която е верига съдържаща индуктор и кондензатор, следователно механичните компоненти са резонатори и често се използват като такива. Източник: интернет
inductor