Съществително име - ед. ч.
+ж., само +ед. В медицината — изпращане на дразнения от централната нервна система към различни органи.
Сензорната инервация на вибрисите се осигурява от инфраорбиталния клон на черепномозъчния горночелюстен нерв (n. maxillaris), а двигателната инервация се дължи на лицевия нерв (n. facialis). Източник: интернет
Парасимпатиковата инервация на паротидната жлеза включва nervus glossopharyngeus от долното слюнчено ядро до nervus tympanicus, от nervus tympanicus към ganglion oticus, от ganglion oticus по nervus auriculotemporalis до жлезата. Източник: интернет
На тази сетивна инервация се дължи фактът, че болките на сърцето се усещат най-вече в левите рамо и ръка, а чрез блуждаещия нерв могат да се възприемат и като болки в зъбите. Източник: интернет
Сетивната инервация на предните 2/3 от езика е от n. lingualis, а за останалата задна 1/3 – от n. glossopharyngeus и n. vagus. Източник: интернет
Сетивната инервация на сърцето води началото си от блуждаещия нерв и гръбначните ганглии на шията (сегментите C3-C4) и на гръдния кош (T1-T7), като от гръбначномозъчните ганглии нервите достигат сърцето със симпатиковите нерви. Източник: интернет
innervation