Съществително име - ед. ч.
+мн. инфинити`ви, (два) инфинити`ва, +м. +Спец. В езикознанието — неопределена по число, време и лице форма на глагола в някои езици.
В много говори (пизански или ливорнски) краткият инфинитив без -re са норма, а във флорентинския говор редуванията кратки/пълни форми са напълно правилни: има пълни инфинитиви на края на изречението и преди пауза. Източник: интернет
В някои диалекти на литовския език супинът се използва с глаголи за движение за разлика от книжовния език, където се използва инфинитив. Източник: интернет
Глаголният инфинитив също е отпаднал исторически. Източник: интернет
Днес се пазят само някои остатъци от съкратен инфинитив, които съвпадат с 3 л. ед. ч. на минало свършено време. Източник: интернет
Завършва по същия начин като бъдещия субхунтив, но се различава в много случаи, тъй като личният инфинитив винаги използва инфинитивната основа, а бъдещият субхунтив използва миналата основа. Източник: интернет
В повечето съвременни славянски езици обаче е изчезнал, като най-често е бил заменян от инфинитив. Източник: интернет
infinitival