Съществително име - ед. ч.
Въплъщаване. Религиозно-философска доктрина, постулираща зачеването и раждане на разумно същество (най-често човек), което е материално проявление на трансцендентно същество или сила.
Християнството, индуизмът, будизъмът и кабала са най-известните традиции, ползващи тази идея, в контекста на своите верски системи.
В някои творби равините посочват Сатана като инкарнация на злото, чиито мисли са посветени на унищожението на човека. Източник: интернет
Волен е олицетворение, инкарнация, превъплъщение, овеществяване на вашите възгледи, желания, въжделения, представи, светоглед и разбирания. Източник: интернет
Очевидно за успеха на втората им инкарнация играе роля и аранжимента на песните им, продуцирани от Дарио Фарина. Източник: интернет
Именно тази инкарнация на Доктора се среща с Далеците и Сайбърмените, раси, който ще станат неговите най-лоши врагове. Източник: интернет
Епохата на тази инкарнация е Кали-юга, или съвременната епоха. Източник: интернет
Първата инкарнация на Доктора носи дървен бастун с извита дръжка. Източник: интернет
incarnation