Съществително име - ед. ч.
+мн. инвариа`нти, (два) инвариа`нта, +м.
#1 Величина, признак, които остават неизменни при преобразувания.
#2 +Спец. В езикознанието — общият неизменен признак на една единица, който обединява нейните варианти.
+прил. [[инвариа`нтен]], инвариа`нтна, инвариа`нтно, +мн. инвариа`нтни.
LLRB поддържа допълнителен инвариант, че всички червени връзки трябва да са ляво-наклонени, освен по време на вмъкване и изтриване. Източник: интернет
Според проф. Марков тази археологическа картина отговаря в голяма степен на структурата и развитието на светилището на Аполон в Делфи и би могла да се разглежда като определен инвариант на култа на територията на Пелагония. Източник: интернет
Разглеждайки подробно измервателните процедури се формулира общото твърдение, че е инвариант комбинация от пространство и време. Източник: интернет
Хетеродоксалност включва „всяко мнение или доктрина, което е инвариант на официалната или ортодоксална позиция“. Източник: интернет
Щом като скоростта на светлината остава постоянна при движение на наблюдателя това налага разбирането, че измерваните от него дължини и времена се скъсяват, така че отношението им се запазва – то е инвариант. Източник: интернет
invariant