Съществително име - ед. ч.
+м., само +ед. +Истор. Религиозно учение във Византия и България през ХIII — ХIV в., чиито последователи се стремят към единение с Бога чрез аскетичен живот и самовглъбяване.
+прил. [[исиха`стки]], исиха`стка, исиха`стко, +мн. исиха`стки.
Исихазмът през вековете Значението на гръцката дума „исихазъм” е „покой, безмълвие, вглъбеност”. Източник: интернет
Първите учители на българския исихазъм са св. Източник: интернет
hesychasm