Съществително име - ед. ч.
+мн. истери`ци, +м.
#1 Човек, който страда от истерия.
#2 Човек, който по темперамент е раздразнителен. _Голям истерик е, за най-малкото нещо се кара с хората._
П.С Другият истЕрик Ангелчо няма ли и той да напише поредното "есе"? Източник: интернет
Антибиотик е най-обикновеният истерик Иван Младенов, дето списва в седерастката Демокрация. Източник: интернет
Прокуратурата веднага му отговори със закани - че им е клиент, че не е видял още лошо от прокуратура, че е истерик и други подобни. Източник: интернет
hysterical