Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
избъ`ршеш, +мин. св. избъ`рсах, +мин. прич. избъ`рсал, +св. — +вж. [[избърсвам]].
Ще се избърша от хамстера, дано не ми се изсере на муцуната. Източник: интернет
Заповядаха ми да си избърша лицето от кръвта и ме захвърлиха на една пуста уличка в квартала, в който ме отвлякоха. Източник: интернет
Трябва да ги избърша, с търкане няма да стане, тая пот сякаш извира! Източник: интернет
Сигнализирахте за неуместен коментар Искам да си избърша г*за с тухла четворка! Източник: интернет
Дай да ти избърша носа. Източник: интернет
I wiped