Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
избави`телят, избави`теля, +мн. избави`тели, +м.
#1 Човек, който избавя някого от беда; спасител.
#2 Човек, който освобождава някого; освободител.
Посветен е на Свети Николай Мирликийски, който се счита за покровител и избавител на пленниците, моряците, пътешествениците, търговците и банкерите. Източник: интернет
Посветен е на свети Николай Мирликийски, който се почита като избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите. Източник: интернет
Тия харвардски лавандули ще ни натресат баце като избавител от безумствата им. Източник: интернет
Иисус Христос се изобразява като „втория Моисей“ и подобно на еврейския законодател е „избавител и спасител на човешкия род“. Източник: интернет
Оцелелите от разбитата от Гонат войска се оттеглят навътре в Тракия и образуват келтска държава, просъществувала до 212 г. пр. Хр. Победата носи на Гонат голям престиж в Елада и му отваря пътя към Македония като избавител от нашествениците. Източник: интернет
Най-прекрасният Покровител е Той и Най-прекрасният Избавител! Източник: интернет
deliverer