избели`телят, избели`теля, +мн. избели`тели, (два) избели`теля, +м. +Спец. Химически препарат, който избелва.
Човешката урина е богата на хранителни вещества и е ефективен избелител за зъби. Кристофър Макдугъл
Във всекидневието мастикса бил високо ценен в средновековните султански хареми като освежител на дъха и избелител на зъбите. Източник: интернет
Използва се като избелител на вълнени и памучни тъкани, на кожи, слама, пожълтели пластмасови компоненти, при производството на хартия; в медицината като дезинфектант; за изрусяване на коси. Източник: интернет
bleach