Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
избли`кваш, +несв. и [[избли`кна]], +св.
#1 За течност — избивам навън с един тласък, внезапно и силно. _Водата избликна силно и спря._
#2 За чувства или преживявания — проявявам се изведнъж, избивам. _Любовта избликна в душата_ _и`._
well