избръмча
Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
Значение
избръмчи`ш, +мин. св. избръмча`х, +мин. прич. избръмча`л, +св. — +вж. [[избръмчавам]].
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
Часовникът до вратата избръмча и се подготви да удари часа преди обед.
Превод на английски език
he buzzed