Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
избръмчи`ш, +мин. св. избръмча`х, +мин. прич. избръмча`л, +св. — +вж. [[избръмчавам]].
Часовникът до вратата избръмча и се подготви да удари часа преди обед. Източник: интернет
he buzzed