избуча

Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.

Значение

избучи`ш, +мин. св. избуча`х, +мин. прич. избуча`л, +св. — +вж. [[избучавам]].

Синоними

гърмя избухна изригна експлодира пукна запали се

Производни думи

избучим избучиш избучите избучи избучат избучах

Анаграми

забучи

Примери

Идеята ми беше да избуча нещо, та да ги изплаша до смърт, едновремешните хлапета се забавлявахме с такива простотии, плейстейшъни, смартфони и таблети нямаше. Източник: интернет

Превод на английски език

burst out

Думи и термини с близки букви

избухтяха избухтяхме избухтяхте избучава избучавай избучавайки