избучавам

Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.

Значение

избуча`ваш, +несв. и [[избуча`]], +св.
#1 Издавам кратко бучене. _Вятърът избуча в клоните и утихна._
#2 +Прен. Казвам с дебел глас или извършвам действие с кратко бучене.

Производни думи

избучаваме избучаваш избучавате избучава избучават избучавах

Превод на английски език

I burst out

Думи и термини с близки букви

избучавало си избучавало съм избучавалото избучаваме избучаване избучаването