Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
избуи`ш, +мин. св. избуя`х, +мин. прич. избуя`л, +св. — +вж. [[избуявам]].
Всъщност как се случи така, че съчиняването на партийни химни избуя дори сред читавите музиканти - тези, които си разбират занаята, и особено онези, които с години са жадували за излизане изпод опеката на политиците? Източник: интернет
Върхът на тая показност избуя в края на миналата седмица. Източник: интернет
В моята област тогава избуя безредието, макар че предпоставките бяха заложени преди това. Източник: интернет
Напрежението между Любомир Павлов и Огнян Донев от една страна и Тошо Тошев и Делян Пееевски от друга е от дълги месеци и избуя в разобличаващи и откровено компроматни материали на страниците на вестниците, издавани от воюващите. Източник: интернет
Дълго потисканият български национализъм избуя в последните 3 години, точно на прага на членството на България в ЕС. Източник: интернет
Когато дойде промяната, всичко забранено преди избуя. Източник: интернет
broke out