Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
изди`шаш, +несв.
#1 За нещо, пълно с въздух под налягане — изпускам въздух през отвор. _Гумата издиша._
#2 +Прен. +Разг. За предмет или човек, който е бил добър, силен, стабилен — вече не съм така добър. _Старият вече издиша, не помни всичко._
+същ. [[изди`шане]], +ср.
----
изди`шаш, +св. — +вж. [[издишвам]].
Аз медитирам. Издишам това, което не мога да контролирам и да се съсредоточа върху позитивите. Дипика Падуконе
Поставям ръце, повдигам ги леко и опитвам да си припомня акордите, докато издишам задъхано и последните глътки улична олелия. Източник: интернет
I exhale