издокараните
Глагол - мин.страд.прич. мн. ч. членувано
Думата е производна от издокарам
Анаграми
Примери
Приятелите му от детството му отбелязват „неговото отпуснато, небрежно поведение, непринуденото му благоприличие, и издокараните му дрехи, които му доставят осанката на един млад благородник“, и започват да го наричат Дюк (Херцога).