Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
издрънча`ваш, +несв. и [[издрънча`]], +св.
#1 Издавам кратко дрънчене. _Ключовете издрънчаха в джоба му._
#2 _Прен. Разг. Какво._ Удрям плесница, шамар. _Ще ти издрънча един._
#3 Правя нещо, придружено с кратко дрънчене. _По улицата издрънчаваха трамваи._
I rattle