Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. издутини`, +ж.
#1 Част от предмет, място, което е с издадена, изпъкнала форма или е придобило такава форма.
#2 Подутина. _На челото му имаше голяма издутина от удара._
Няма нищо по-разочароващо от това да навлечете любимите си дънки - само за да видите, че има малко допълнителна издутина над талията. Денис Остин
Абе тя системата може и да не изгърми, но човекът скоро ще се спраска от някоя издутина. Източник: интернет
Горната част на бордюра е проектирана така, че да улавя страничната издутина на автомобилната гума. Източник: интернет
Гравитацията на Луната и земните центробежни сили причиняват образуването на „издутина“ от океанска вода откъм страната на Луната. Източник: интернет
В центъра на фиалите има издутина, наречена умбо или омфалос („пъп“), символизиращ центъра на света. Източник: интернет
По повърхността на яйцеклетката, срещу главичката на сперматозоида се образува издутина – възприемащо хълмче – през която сперматозоида навлиза. Източник: интернет
bulge