изгърбя

Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.

Значение

изгъ`рбиш се, +мин. св. изгъ`рбих се, +мин. прич. изгъ`рбил се, +св. — +вж. [[изгърбвам се]].

Не съм млад вече, но напоследък все по-често се питам, дали да не взема на дърти години да се изгърбя все пак и да се махам. Източник: интернет

I hunched over