изхабявам

Глагол, тип 186

Значение

изхабя`ваш, +несв. и [[изхабя`]], +св.; +Какво.
#1 Износвам, изтъпявам, изтърквам от ползване. _Изхабих едни обувки, докато уредя всичко. Изхабих ножа с това месо._
#2 Изразходвам напразно. _Изхабил си си парите за това грозно нещо. Изхабих си енергията и нищо не свърших._
#3 Повреждам, похабявам от невнимание, незнание. _Исках да направя баница, но само изхабих корите._
__изхабявам се/изхабя се. 1.__ — Износвам се, изтъпявам се, ставам негоден.
#2 Изразходвам се напразно, не съумявам да използвам умело силите си, ума си. _Умен е, но се изхаби с тая никаква професия. Изхаби се само с тоя несполучлив брак._