Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
изки`хваш, +несв. и [[изки`хам]], +св.
#1 Кихвам.
#2 +Какво. Чрез кихане изхвърлям от устата или от носа си. _Изкиха трохи върху масата._
__изкихвам се/изкихам се. 1.__ — Кихвам. _Изкиха се срещу слънцето._
#2 Сред неколкократно кихане свършвам да кихам. _Изкихай се навън и тогава влез._
I sneeze