Съществително име - ед. ч.
изключва`телят, изключва`теля, +мн. изключва`тели, (два) изключва`теля, +м. Приспособление, чрез което се спира действието на машина, уред и под.
Поради тази причина се използва такъв метод на управление на триака, при който сигнала на управляващия електрод се подава към условния анод чрез токоограничителен резистор и изключвател. Източник: интернет
След развъртането на двигателя и достигането на скоростта, кондензаторът се изключва от например центробежен изключвател. Източник: интернет
Пусковата намотка работи само при първоначалното завъртане на двигателя и след това се изключва с помощта на центробежен изключвател. Източник: интернет
disconnector