Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
изкрещи`ш, +мин. св. изкрещя`х, +мин. прич. изкрещя`л, +св. — +вж. [[изкрещявам]].
Червената шапчица изкрещя не от тревога от очевидната склонност на вълка към трансвестизъм, а заради умишленото му нахлуване в личното й пространство. Джеймс Фин Гарнър
В Единбург в понеделник мъж от публиката изкрещя: "Андрю, ти си болен възрастен човек". Източник: интернет
Кажи нещо на моя микрофон", изкрещя Галена на участието си, щом зърна Нина най0опред пред сцената, акто нейна върла фенка. Източник: интернет
Ловиса изкрещя подире ѝ да не си забрави курвенската забрадка, щом ще ходи в Божия храм. Източник: интернет
6 А като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони; 7 и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Източник: интернет
– изкрещя в отговор. Източник: интернет
screamed