Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
изкриви`ш, +мин. св. изкриви`х, +мин. прич. изкриви`л, +св. — +вж. [[изкривявам]].
Въпреки, че, не мога да си изкривя душата, Иван Иванов ми казваше да остана. Източник: интернет
Е, не беше по-хубаво по време на соца, нищо, че бях на 20 - за това не мога да си изкривя душата. Източник: интернет
Не мога да си изкривя душата. Източник: интернет
Но не мога да си изкривя душата и да кажа, че и Десислава, и Софи не се справят добре. Източник: интернет
distort