Глагол - пр.накл., мин.св.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
Думата е производна от измия
Земята за светата обител била дарена от турчин, чието сляпо малко детенце прогледнало, като се измило с вода от извора. Източник: интернет
Ясно е че не можеш електронни пари да дадеш на някое момче дето ти е измило стъклото на колата на кръстовището. Източник: интернет