Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
изне`рвяш, +несв. и [[изне`рвя]], +св.; +Кого. Чрез продължително нервиране довеждам до постоянно нервно напрежение. _Грижата за много неща едновременно я беше изнервила._
__изнервям се/изнервя се.__ — Доведен съм до постоянно нервно напрежение. _От недостига на пари се беше изнервил._
Обичам да съм заета, като нямам работа, се изнервям." Източник: интернет
enervate