изобличението
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от изобличение
Примери
Дискурсът-Елюл придобива пророчески патос в изобличението на техниката, на масовите медии, на празното слово в политическото говорене; техният триумфиращ империализъм унищожава есенциалната стойност на словото, превръща го в "скитник и безимотен слуга".