Глагол, тип 187
изо`стряш, +несв. и [[изо`стря]], +св.
#1 +Какво. Правя остър. _Изостри пръчката._
#2 +Прен. Правя да стане по-силно чувство, качество, ум, мисъл. _Сладкото изостри жаждата му. Много пари изострят алчността. Опитът изостря мисълта._
#3 +Прен. Правя криза, конфликт да стане по-остър, по-силен.
__изострям се/изостря се. 1.__ — Добивам заострена или издължена форма. _Отслабна, носът му се изостри. Лицето му се изостри от напрежението._
#2 +Прен. За чувство, усещане — ставам по-силен. _Болката се изостри._
#3 +Прен. За явление, положение, криза — ставам по-силен в проявата си. _Кризата се изостри. Конфликтът се изостри._
+същ. [[изо`стряне]], +ср.
acervate