Глагол, тип 187
изпъ`стряш, +несв. и [[изпъ`стря]], +св.; _какво_, _с какво._ Правя да стане пъстър; нашарвам, смесвам, примесвам. _Пролетта изпъстри поляните с цветя. Изпъстрям гората с цветове. Изпъстрям текста с поправки. Изпъстрям речта си с диалектизми._
__изпъстрям се/изпъстря се.__ — За площ, пространство — покривам се, изпълвам се с различни по цвят неща. _Плажът се изпъстри с хора._
dapple