изпищя
Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
Значение
изпищи`ш, +мин. св. изпищя`х, +мин. прич. изпищя`л, +св. — +вж. [[изпищявам]].
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
Нападателят му изпищя от болка и отскочи назад, тъй като ударът бе попаднал точно в аксиларния му нерв и бе извадил ръката му временно от строя.
А и никой, мир на праха му, не изпищя от него.
"В момента, в който минах тук, под сградата, се чу един зверски трясък и детето изпищя, голяма буца падна върху сенника на количката и от там вътре при нея.
Натисна го на корема и той изпищя от болка.
Превод на английски език
he screamed