Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
изплю`ваш, +несв. и [[изплю`я]], +св.; +Какво. Изхвърлям от устата си чрез плюене. _Изплю лекарството._
__изплювам се/изплюя се.__ — Плюя един път слюнка.
+прил. [[изплю`т]], изплю`та, изплю`то, +мн. изплю`ти.
* _Изплювам/изплюя камъчето._ — +Разг. Изказвам нещо премълчано.
Дилърът става нетърпелив от размотаването и тогава аз изплювам, че всъщност съм журналист и пиша статия, та ми трябва малко повече информация. Източник: интернет
spit up