Съществително име - ед. ч.
+ж., само +ед. При частно селско стопанство — имот, даден или взет за обработване срещу половината от продукцията. _Давам на изполица. Вземам на изполица._
И Буда, известен с "перманентната си престъпна ориентация", е дал партията нему на изполица. Източник: интернет
Постепенно дедите ни се преселват от „Старото селище“ край това „Ново кале“, вземали на изполица ниви и ливади от турския владетел, помагали във вършитбата и при възможност купували по някой имотец. Източник: интернет
По-късно, със Закона за трудовата поземлена собственост кооперацията е оземлена със 100 дка обработваема земя, която била давана на изполица за обработване на членовете-кооператори. Източник: интернет
Част от собствениците – вероятно притиснати от най-различни обстоятелства, започнали да предоставят чифлиците си на изполица. Източник: интернет
police officer