Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
изпотя`ваш, +несв. и [[изпотя`]], +св.
#1 +Кого, какво. Причинявам потене. _Изпотих конете. Изпоти ме тая ракия._
#2 +Прен. +Кого. Измъчвам, затруднявам. _Изпотиха ме с тия документи._
__изпотявам се/изпотя се. 1.__ — Отделям пот, покривам се с пот. _Изпотих се от бързане._
#2 Измъчвам се, затруднявам се. _Доста се изпотих, докато уредя разрешителното._
#3 За повърхност — покривам се с капки влага.
+прил. [[изпоте`н]], изпоте`на, изпоте`но, +мн. изпоте`ни.
Имах чувството, че когато се изпотявам, мириша на мента, и когато ходя до тоалетна след мен мирише по-хубаво отколкото от ароматизатора вътре. Източник: интернет
transpire