изповедите
Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от изповед
Примери
Имам слабости и минуси, но за тях говоря на изповедите си.
Предположението е, че зрителят не може без "Искрено & лично", без "откровенията", случващи се там, без изповедите, изливани с патос и сантимент.
Същевременно размяната на изповедите между двамата е вид "игрово опознаване", но освен игра, това е магия, "магията да познаваш някого до най-незначителните подробности завладява човека, като кошмар" (с. 92).
Такава е ситуацията, в която протича известният духовен поврат в градината на Милано през август 386 г., „Изповедите“ показват как Августин в горчиво себеизследване познава безполезността на досегашните си усилия да достигне до истината.
Изповедите са публикувани (частично) посмъртно през 1782 г.
Изповедите стават класика на християнската теология и на световната литература.