изръмжа

Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.

Значение

изръмжи`ш, +мин. св. изръмжа`х, +мин. прич. изръмжа`л, +св. — +вж. [[изръмжавам]].

заръмжи

"Без плащане, без газ", изръмжа говорител на руското правителство на 29 март. Източник: интернет

После моторът му изръмжа и той се плъзна килнат на една страна надолу по улицата. Източник: интернет

Първоначално то изръмжа, но след като огледа двамата младежи, помаха с опашка. Източник: интернет

Четириногият скейтбордист сериозно изръмжа на детенце, което се опита да се заиграе с него. Източник: интернет

Тюфлекът се наежи и изръмжа "Искаш ли да ти обясня по-подробно! Източник: интернет

I growled